Земята е единствената планета, за която знаем, че има живи организми. Една от главните причини за това е температурата на нейната повърхност. Средната годишна температура на нашата планета е 16°C и на нея се дължат наличието на вода в течно състояние и благоприятните условия за развитие на живота. Температурата на повърхността на Земята се определя главно от нейното разположение в Слънчевата система. Тя не е нито много близо, нито много далеч от Слънцето. Температурата на дадена планета не зависи само от разстоянието между нея и Слънцето. Втората планета в Слънчевата система, Венера, има температура с почти 300°C по-висока от тази на първата Меркурий. Причина за това е наличието на атмосфера около Венера.

По-голямата част от слънчевите лъчи достигат до земната повърхност и се поглъщат от нея. Така сушата и океаните се затоплят (фиг. 1). По-малка част от слънчевите лъчи се отразява от атмосферата, облаците и земната повърхност. Загрятата земна повърхност излъчва топлинни лъчи, които се поглъщат от някои съставни части на въздуха като водните пари и въглеродния диоксид. По този начин топлината се задържа в долните слоеве на атмосферата и тя се затопля. Това явление се нарича парников ефект, а газовете, които го предизвикват – парникови газове. Ако парниковият ефект не съществува, средната температура на Земята ще бъде с около 30°С по-ниска и ще направи невъзможно развитието на повечето от живите ѝ обитатели – растения, животни и гъби.

Парниковите газове са само около [latex]\frac{1}{100}[/latex] от състава на въздуха, те регулират температурата на Земята, като задържат топлината като „завивка“ от топъл въздух, която огражда планетата ни.

Парниковият ефект е полезен и осигурява благоприятни температури на Земята, но ако неговото влияние се увеличи, това може да доведе до неблагоприятни промени.

Човешката дейност може да предизвика по-голямо затопляне на атмосферата чрез увеличаване на количеството на парниковите газове в нея. Изгарянето на природен газ, въглища и нефт в промишлените предприятия, както и на бензин и дизел от превозните средства повишава нивото на въглероден диоксид в атмос- ферата. Допълнителни фактори за това увеличение са обезлесяването и увеличеното население на планетата, което се нуждае от все повече горива и транспорт. Вследствие на човешката дейност сега в атмосферата има с [latex]\frac{1}{3}[/latex] повече въглероден диоксид в сравнение с 1850 г., която се смята за начало на индустриалната революция.

Най-осезаемото последствие от повишаването на количеството на въглероден диоксид в атмосферата е глобалното затопляне. От края на XIX век досега средната температура на Земята се е повишила с около 0,5°С, а прогнозите сочат, че до 2100 година тя ще нарасне с още между 1 и 5°С. Повишената температура на планетата вече се изразява в повишаване нивото на Световния океан, увеличение на валежите и топене на вечните ледове около Северния и Южния полюс.

Повишаването на температурата на Земята ще има негативни последици за човешкото здраве. По-високите температури ще благоприятстват разпространението на заболявания като енцефалит, малария и тропическа треска. Ще настъпят промени и в околната среда. Много растения и животни, неспособни на бързо приспособяване, ще бъдат застрашени или пък ще изчезнат. Ще се промени плодородието в различните райони на планетата, като се очаква все по-големи части от Земята да бъдат обхванати от жестока суша.

1998-а е най-горещата година. За последното столетие нивото на Световния океан се е повишило между 15 и 20 см. Площта на Северния ледовит океан през лятото намалява с около [latex]\frac{1}{5}[/latex].