Трябва ли консерваторите да вярват в глобалното затопляне?

Трябва ли консерваторите да вярват в глобалното затопляне?

© cc, Marco Bellucci on Flickr

Част от блогърите, които пишат за сайта на британския консервативен всекидневник Daily Telegraph са започнали дебат помежду си, който най-общо се свежда до въпроса: "Трябва ли консерваторите да вярват в глобалното затопляне?" Според едната страна няма никакъв проблем да си консерватор и да смяташ климатичните промени за факт, докато според другата климатичните промени са просто "леви безсмислици".



"На пръв поглед изглежда странно, че глобалното затопляне разделя политическите коментатори на леви и десни. Все пак науката зависи от емпирични данни, а не от нашето отношение към данъците, отбраната или семейството", пише в своя блог Даниел Ханън, английски писател, журналист и консервативен евродепутат. "Проблемът е, че ние всички имаме предразсъдъци и учените не правят изключение", добавя Ханън.




Според него в основата на споровете около измененията в климата стои една особеност на човешкото съзнание – когато хората се сблъскат с нови факти, които противоречат на техните вярвания и ценности, те


поставят под въпрос фактите, а не вярванията


и ценностите си. И понякога бъркат.


"Ако вярваш, че богатите страни са забогатели, експлоатирайки бедните, че действията на държавата са по-скоро добри отколкото лоши и че всички ние бихме могли да плащаме малко по-високи данъци, тогава ти по-скоро би приел тезата, според която решението на проблема изисква правителствена намеса, наднационална технокрация и глобално преразпределение на богатството", пише десният блогър.


От друга страна, "ако изхождаш от позицията, че отделните хора разбират проблемите по-добре от правителствата, че колективизмът е доказан провал и че бюрокрацията винаги търси начин да разшири властта си, най-вероятно вярваш, че глобалното затопляне е просто поредното извинение на левите за централизация на властта", пише Ханън.


Според него всяка от двете противостоящи страни в дискусията силно вярва, че именно тя защитава истината и всяка се съмнява в мотивите на другата. Точно това спъва дебата. Участниците от двата лагера са сигурни, че фактите са на тяхна страна и


смятат противниците си за измамници или глупаци.


Има разногласия не само относно интерпретацията на данните, а и относно самите данни – спори се за това с колко точно се е затоплила Земята и какви мерки трябва да бъдат предприети.


"Политиците имат навика да се отнасят към науката така, както техните средновековни предшественици са се отнасяли към църквата. Но учените са човешки същества, подвластни са на същите предразсъдъци, както всички останали", продължава Ханън. Според него научен институт, чието финансиране зависи от споразуменията от Рио, Киото и Копенхаген, задължително ще има различия в позициите на институт, който се финансира от енергийна компания. "Не винаги, но понякога".


Английският консерватор заявява, че вярва в затоплянето на планетата и че


хората носят част от отговорността за това затопляне,


макар и тази част, по негово мнение, да е доста по-малка отколкото се твърди. Даниел Ханън признава, че не е климатолог и не може да се произнесе по научните въпроси, но като избран представител в Европейския парламент би било грешно, ако няма гледна точка по проблема. От политическа, а не от научна гледна точка, той е съгласен с т. нар. скептици. Според него дори мнението им да е пресилено, пак може да се смята, че мерките, които се предприемат в момента представляват пилеене на ресурси.


"Трябва ли да задушим икономическия растеж, за да намалим температурата с по-малко от един градус? Или е по-разумно до похарчим малка част от предвидените средства, за да се адаптираме? Средната годишна температура в Хелзинки е 5.6 градуса по Целзий, в Атина е 17.4 градуса, а в Рио де Жанейро - 26.6 градуса. Въпреки това и трите града са способни да поддържат голям брой хора", казва Ханън.


Според него има смисъл от дебат между поддръжниците на личната свобода и парламентаризма и защитниците на държавната намеса. В противен случай консерваторите рискуват да не вземат участие в решението на проблемите, свързани с климатичните промени.

Ключови думи към статията: